Мадрид 2 октомври 1928
Една ранна сутрин двадесетишестгодишният Хосемария отслужва светата Литургия в един голям параклис, на първия етаж в къщата на Мисионерите на Св. Викенти от Паула (улица Гарсия де Паредес). Други пет свещеници участват в духовните упражнения, започнали преди два дни в тази голяма сграда в Северен Мадрид.
„Благословен е Бог с всичките Си ангели (...)”. След Богослужението отец Хосемария целува олтара, съблича свещеническите дрехи, казвайки обичайните молитви, и започва утринните хваления.
След закуската, по време на която не нарушава мълчанието, той се връща в параклиса. После отива в своята стая, в която отеква шумът от мъдритските улици, и записва на лист някои размишления от духовните упражнения: обещания, молитви, напомняния, намерения и вдъхновения, които получава по време на молитвите и дългите размишления.
И изведнъж тези духовни бележки се огряват от нова и неземна светлина, като парченца пъзел, които се подреждат от само себе си, без негова намеса, като цялостна и невиждана картина, чиито детайли познава добре.
Сега той разбира в какво се сътои мисията, която Бог му възлага. Хиляди, милиони души ще отправят молитви към Бог, застъпвайки се за страдащото човечество. Поколения от християни, ангажирани във всички дейности и отрасли, ще поднасят на Бога своят труд и всекидневните си грижи,бидейки щастливи поради усърдния труд и саможертва, която ще поднесат на Бог като драгоценен дар по всички краища на земята.
Много хора бедни и богати, младежи и старци от всички страни, от всички раси, хиляди, милиони души от целият свят постепенно изпълват земното кълбо.
Камбаненият звън, отекващ в стаята от няколко минути, идва от близката църква „Дева Мария на ангелите”, която чества своя патронен празник.
„Господи, значи е това”!