Цялата Църква вижда в свети Йосиф свой защитник и покровител. През вековете винаги се е говорело за него, подчертавайки различни страни от живота му, неизменно верен на мисията, поверена му от Бог. Затова от много години обичам да го призовавам, наричайки го с обич „наш Отец и Господар”.
Свети Йосиф действително е Баща и Господар. Той закриля и съпровожда по земния им път онези, които го почитат, както закриляше и съпровождаше Исус, докато Той растеше и възмъжаваше…
Чествайки днес неговия празник, искам да припомня личността му, позовавайки се на евангелските текстове за него, та по-добре да разберем какво ни казва Бог чрез скромния живот на съпруга на Дева Мария…
Св. Йосиф не е богаташ, а трудещ се – като милиони други хора по света. Занаятът му е уморителен и скромен – какъвто Бог беше избрал за Себе Си, когато прие нашата плът и пожела да живее тридесет години като един от нас.
Светото писание казва, че Йосиф е занаятчия. Мнозина Отци на Църквата добавят, че е бил дърводелец. Свети Юстин твърди, говорейки за трудовия живот на Исус, че е правел плугове и хомоти; основавайки се може би на тези думи, свети Исидор Севилски решава, че Йосиф е бил ковач. При всички случаи той е бил занаятчия, постигнал през дългите години на усилия и пот завидна сръчност и умения, с които служел на своите съграждани.
В евангелските разкази се очертава силната личност на Йосиф – той никога не проявява малодушие или страх. Напротив, умее да се справя с житейските проблеми, преудолява трудните ситуации, приема отговорно и изобретателно възложените му задачи…
Както вече казахме, Йосиф е бил занаятчия от Галилея - човек като всички други. А какво може да очаква от живота един жител на едно село като Назарет? Само работа – всеки ден едно и също усилие. А след работния ден – един малък и беден дом, където да възстанови силите си, за да се захване на следващото утро пак със същото.
Името Йосиф на еврейски значи Бог ще прибави. Да, Бог привнася в светия живот на тези, които изпълняват волята Му, неподозиран мащаб, включващ важното, придаващо стойност на всичко - божественото. Бог прибави към смирения и свят живот на Йосиф – ако мога така да се изразя – живота на Дева Мария и на Исус, нашия Господ. Бог не дава никой да го надмине по щедрост. Йосиф би могъл да използва за себе си думите, изречени от Мария, неговата свята съпруга: „задето силният ми стори велико нещо”, „задето Той милостно погледна унизеността”.
Йосиф е бил един обикновен човек, на когото Бог се е доверил, за да извърши велики неща. Той е съумял да бъде угоден на Бог във всички моменти от живот си. Затова Светото Писание възхвалява Йосиф, като посочва, че е бил праведен. А на еврейски праведен означава благочестив, милосърден, безупречен в служенето на Бог, послушен на Божията воля; може да значи и добър, и милостив към ближния. Накратко праведен е този, който обича Бог и проявява тази любов, като изпълнява Неговите заповеди и поставя целия си живота в услуга на своите братя - на другите хора.
Св. Хосемария Ескрива, „Исус е, Който преминава”, пар. 39-40.