Прелатът на Опус Деи: „За Тереза от Калкута цялото човечество беше едно голямо семейство”

Размисли на монс. Хавиер Ечевария по повод канонизацията на майка Тереза от Калкута: „Божията любов я подтикваше постоянно да се „навежда” над изоставените хора, за да лекува техните телесни и душевни рани”.

Канонизацията на блажената Тереза от Калкута е едно празнично събитие за Църквата и за цялото човечество.

Откакто е починала, славата на тази невероятна жена расте все повече и повече, и това оказва добро въздействие върху душите на хората.

През 2003 год. светият Папа Йоан Павел II отправи към всички нас призива да размислим върху нейното послание, което може да се обобщи с две думи: служение и милосърдие. Колко добре се отразява четенето на нейната биография и на нейните творби! Всеотдайността и последователността на майка Тереза от Калкута помагат за усвояването на изкуството да живееш за другите.

Когато се срещах с майка Тереза забелязвах, че с течение на времето тя все повече се изкривяваше: нещо, което обикновено ни се случва с напредването на годините. Бидейки призвана да бъде инструмент на Божията любов, тя постоянно се „навеждаше”, в духовния смисъл на думата, над изоставените хора, за да лекува техните телесни и душевни рани. И така, духовното навеждане над бедните и болните сякаш започваше да добива физическо измерение.

От майка Тереза научаваме колко тясна е връзката между действието и молитвата. Нейната любов към изоставените се подхранваше от дългите моменти на молитва пред Святото Причастие: да гледаш Христос и да осъзнаваш, че и Той гледа тебе, както обичаше да казва св. Хосемария; това е характерно за всички светци. Със същата любов към молитвата се отличаваше и св. Хосемария, с когото съм живял дълги години. Това е един друг светец от XX век, за когото Святото Причастие (и особено Литургията) беше „двигателят” на дейностите в полза на Църквата и на всички верни, включително и на богопосветените.

Молитвите, които Тереза от Калкута отправяше към Христос, намиращ се в Святото Причастие, й помагаха да вижда Бог в лицето на бедните, на болните и на самотните, защото тя следваше стриктно думите на Христос: „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили” (Мт. 25:40). Това обяснява защото тя беше винаги близо до най-нуждаещите се, и беше толкова състрадателна към сираците и неродените деца. Как да не си спомним онази нейна пламенна защита в полза на човешкия живот, точно в деня, в който получи Нобеловата награда за мир през 1979год. Тогава тя загатна за трагедията с абортите и предложи да се погрижи за всички родени но нежелани от родителите деца.

В съвременния свят майка Тереза е един сияен пример, който ни подтиква да преодоляваме така разпространената логика на личната изгода. За нея цялото човечество беше един общ дом, за който всеки почтен човек трябва да полага грижи.

Две мисионерки на Милосърдието разговарят с Прелата на Опус Деи, по време на едно негово посещение в Русия през 2014год.

След като бе удостоена с Нобеловата награда за мир, някой попита майка Тереза какво може да направи един обикновен човек за въдворяването на мира по целия свят. Тя му отговори: „Като си отидеш вкъщи, започни да обичаш истински твоето семейство”. За повечето християни предизвикателството се състои в това да живеят със същия апостолски устрем, като майка Тереза, там където протича техния живот. Т.е. да служат на ближните и да им предават Благата Вест и Любовта на Христос, както казва Папа Франциск: да се смятаме за инструменти на Божията обич спрямо всички създания в този свят (срв. Енциклика Laudato Si’, 246) .

+ Хавиер Ечевария

Прелат на Опус Деи